Как са си представяли бъдещето на образованието в миналото
Има един разказ на Айзък Азимов - "Колко забавно им е било", който ни позволява да уловим гледната точка на хората от средата на миналия век и да видим тяхната представа за бъдещето на образованието, в което по стечение на обстоятелствата сме сега. Научната фантастика от миналото ни позволява една такава интересна ретроспекция на идеите за бъдещето, които от своя страна пък добавят нов ракурс в рефлексията ни в актуалния момент.
Накратко сюжетът на разказа е: Две деца разговарят около една древна книга - на хартия, в която се разказва за училището преди стотици години, когато дядото на техния дядо е ходил на училище много различно от тяхното. В древното училище децата били всички заедно и били обучавани от учители-хора, а не както е при тях - всеки сам в дома си, по индивидуална програма, обучаван от учител-машина.
За щастие ние все още сме далече от тази перспектива, а и искрено се надявам, че вече сме "кривнали" достатъчно в страни, за да не може никога да я достигнем. Съществуват обаче опасения, че интернет и технологиите ще ни отнемат нещо много ценно. Възможно е, но не и без нашето активно или пасивно съучастничество. Защото и технологиите, както всяко друго нещо на този свят, си има и добрите и лошите страни. Всичко зависи на кое ще заложим и дали ще съумеем да ги използваме без да си навредим. Това няма как да мине без знанието, без ограмотяване в тази посока, без разум и без мисъл, без умелото решаване на морални и научни дилеми.
Моят скептицизъм към технологиите вече отстъпи място на ентусиазма, защото осъзнах, че технологиите от една страна ни позволяват да пестим време, което да вложим в напълно хуманни неща и от друга - да стигнем по-далече и да сме още по-ефективни в утвърждаването на хуманността. Ако трябва да цитирам нещо от разказа на Айзък Азимов, бих се спряла на това: "Днес имаме урок по аритметика, ще учим за събиране на неправилни дроби. Моля, вкарайте домашната си работа в съответния процеп" *. Думата "процеп" предизвика у мен асоциации с някогашните флопи дискови устройства и ми стана интересно как хем се проектираме много напред в бъдещето, хем сме с един или с двата крака в миналото. В тази връзка си помислих две неща. Първото е, че и при най-ужасяващата картина на бъдещето, която скептиците рисуват, има нещо ретроградно, което е като пукнатина и сериозно компрометира надеждността на тяхната версия. И второто - винаги има "процеп", както и шанс да се мушнем през него и да избегнем катастрофата на хуманността и ценностите ни.
Коментари
Публикуване на коментар