Форми за оценка и самооценка

Приложенията към удостоверението за завършен клас са част от портфолиото, което правя и връчвам в картонена папка на всеки ученик в края на годината. Идеята е заимствана от френското начално училище, където децата завършват годината с  Ливре от няколко страници. В него подробно са описани компетентностите, върху които е работено и степента на тяното развитие. Това Ливре е едно книжно тяло, което се попълва през целия три- или петгодишен срок на обучение. (Тригодишен е курсът в предучилщната степен и петгодише в начална училищна степен.) Това е и причината децата в българското училище да наричат приложението "българско ливре". Каквото и име да му измислим, считам, че това е един много важен спътник на свидетелството особено в днешния динамичен и мобилен свят. Той позволява при смяна на учител или училище, да се получи предварителна представа за нивото на владеене на знанията и уменията и по-добре да се планира подхода към всеки ученик. Този документ съдържа важна информация и за родителите, но аз забелязвам, че оказва положително влияние и върху самите деца. Чрез него те не просто получават някаква детайлна информация за себе си, но имат възможност да видят систематизиран и конкретизиран своя личен опит и резултатите от усилията им през годината. Това от своя страна има силен мотивиращ ефект. 

Как да се направи такъв спътник или приложение към свидетелството?

Може би вече сте забелязали, че в повечето случаи формулировката на показателите дублира компетентностите, включени в учебните програми на МОН за съответните класове. Това не е случайно, защото макар и да не сме регистрирано училище към МОН, аз се ръководя от адаптираните програми за чужбина. Включвам обаче само това, по което, предвид ограничения брой часове,  съм имала реална възможност да работя. Оригиналното френско ливре включва всичко, дори и това, по което не е предвидено да се работи конкретната година или вече е работено предходните години. Това позволява да се се проследи целия процес на обучение и да не се унифицира темпото за всички ученици. Тоест тези, които напредват по-бързо, имат възможност да си продължат напред с поставяне на индивидуални задачи, а тези, които работят по-бавно, да си отработят необходимото в следващите класове, без да се получават дупки и съществени пропуски в базовите знания и умения. 

Колко време отнема сътавянето и попълването на приложенията?

Съставянето е малко по-сложно първия път. Всяка следваща година съдържанието се адаптира и мултиплицира според броя на учениците. Попълването може да е целогодишно, след всяка проверка и оценка на знанията и уменията. Така в края на годината остава да се доуточнят някои не много ясни моменти. Предимството на този подход е, че във всеки един момент учителят знае в каква посока трябва да се насочат усилията на всеки един ученик, както и да даде информация за текущото ниво. 

В подкрепа на този подход използвам и формата за самооценка, която пък е заимствана от инструментариума на чуждоезиковото обучение - аз поне я познавам от там. Както се вижда от документа по-долу, показателите са същите, но малко по-подробно представени, защото става въпрос за междинно оценяване и самооценяване в края на учебен срок или раздел. Децата поставят отметка в полето, което съответства на тяхното усещане. Може да се попълва самостоятелно вкъщи или в клас по време на преговорния урок или при поправката на някое контролно, като след всяко конкретно упражнение или въпрос, трябва да се подсещат децат да отразяват и в бланката за самооценка как се справят. Възможно е да отнеме малко повече време в началото, но в последствие изобщо не се отразява на темпото на работа.