Бъдещето на образованието - Моите прогнози

Моите прогнози по отношение на бъдещето на образованието са, че то неизбежно много съществено ще се променя под влияние от една страна на дигиталните технологии, които засягат всички сфери на обществения живот и няма никаква причина да подминат училището и от друга, защото промените се налагат от необходимостта образователната система да отговори на обществената потребност да подготвя хората на бъдещето. Предвид факта, че бъдещето е тясно свързано с технологиите и информацията, то и уменията, които училището трябва да формира, ще са в тази посока. Тоест, образованието ще трябва да пренасочи и преформулира целите си в посока умения за работа с дигитални технологии и информация.

Друга посока, в която предвиждам да настъпят съществени промени са диверсификацията на методите и формите на преподаване и учене, включвайки все повече технологии и отговаряйки все по-адекватно на специфичните нужди на обучаващите се. Задълбочаващите се различия в социално-икономическия статус на гражданите водят до съществени различия по отношение на образователните потребности на учениците. Това поставя нови предизвикателства пред учителите, които те могат да преодолеят чрез технологизирането на образователния процес и излизане от стереотипите на традиционната система на класно-урочната форма.

И третото направление, в което си представям промените е засилване на значението на дейностите от художествения цикъл. Това ще бъде възможно поради факта, че от една страна технологиите ще допринесат за освобождаване на време от изпълнението на учебните задачи и от друга ще е необходимо да се постигне някакъв приемлив баланс между техника/технологии и хуманност.

* * *

За да отговорим по адекватен начин на образователните потребности и интереси на новото поколение, първо трябва до познаваме добре процесите и промените, които настъпват при тях в условията на динамично променящата се информационна и технологична среда. Децата са в центъра на образователната система и никоя образователна стратегия не би била успешна, ако няма за отправна точка своя субект. След като децата се променят – съществуват редица изследвания, които дават индикации за насоките на тези промени, училището няма как да продължи да живее в миналия век и да игнорира процесите на развитие в обществото като цяло, защото в училище се формира човекът на бъдещето. В каква степен и по какъв начин то ще отговори на промените зависи дали и за в бъдеще ще продължи да има същата роля за изграждането на личността. Защото в училище не просто се усвояват знания и умения, но се формира мирогледа на бъдещият човек и именно там той израства и като гражданин.

Наблюденията ни за сега показват, че като цяло, училището все по-осезателно губи позицията си като фактор за изграждането на човека на бъдещето  и това се дължи до голяма степен на факта , че в училище на децата им е все по-безинтересно, все по-неуютно и все по-трудно да се впишат. Дали използването на технологиите в обучението ще го направят по-интересно за децата?! Най-вероятно да. Дали с повече технологии ще задоволим изцяло нуждите и интересите на децата?! На този въпрос съм по-склонна да кажа не. Не, защото не мисля, че това е всичко, от което има нужда един млад човек, който и без друго прекарва доста голяма част от живота си в мрежата и в обсега на електронните устройства. Смятам, че съзнателно или не, младият човек ще се стреми все по-настоятелно да развива и друг вид сетивност, да получава информация и на друго ниво – чисто емоционално и физическо. Ето защо не възприемам образователните технологии като панацея за решаване на проблемите на "дигиталните" деца. Училището трябва да използва технологиите  и да учи децата да работят сигурно и безопасно с тях, за да пестят време и усилия, които време и усилия да могат да насочат в развитието на собствения си индивидуален човешки потенциал от заложби. Така си представям училището на 21 век.